Чужди кралства и империи
Помня как за пръв път отворих портата към Ледника на вечната зима. Имах чувството, че най-накрая съм „голям играч“, а само след няколко дни изгубих половината си армия, защото натиках там абсолютно същия състав, какъвто имах у дома. Затова пиша тази статия основно за да избегнеш ти същата грешка. Голямата империя е само началото. Щом издигнеш главния си замък до прилично ниво, играта започва да ти отключва следващите кралства и всяко от тях изглежда и се играе различно. Ледникът на вечната зима, Горящите пясъци, Огнените върхове и Бурните острови не са просто различен цвят на картата. Всяко има собствен ресурс, собствени врагове, собствени бойни бонуси и собствен кръг от награди, до които от Голямата империя просто не можеш да стигнеш. Уловката е, че повечето хора зарязват това на самотек: отварят си чуждо кралство със слаба домашна карта, натикват там армия по същия състав като у дома и после се чудят защо им изчезва. Точно като мен тогава. Ето какво реално трябва да знаеш, за да ти дава експанзията сила, а не да ти яде ресурсите.
Един акаунт, няколко карти
Акаунтът ти си остава един, но владенията ти се простират в няколко отделни карти. Голямата империя е домашната карта, където започваш, където стои главният замък и където се провеждат повечето събития. Постепенно ти се отключват следващите кралства, а отключването е обвързано с нивото на главната сграда на замъка, а не с нещо случайно.
За ориентир, за да знаеш за какво да се готвиш: Ледникът на вечната зима се отваря около ниво 25 (по-рано може да се отключи с рубини), Бурните острови горе-долу от ниво 35, Горящите пясъци около 40, а Огнените върхове най-късно, около петдесетте. Точната граница винаги е по-добре да проверяваш направо в играта, Goodgame от време на време разбърква тези числа, а аз нямам сили да следя това всяка седмица. Смисълът е, че това върви ръка за ръка с нивото на акаунта, така че няма смисъл да бързаш.
Между картите превключваш през картата на света или през иконките на кралствата в интерфейса. Ключовото е, че всяко кралство има собствена икономика и собствен ресурс, който никъде другаде не можеш да добиваш. Не можеш да си построиш замък в Горящите пясъци и да го снабдяваш от дома. Чуждото кралство трябва до голяма степен само да се издържа.
Какво е общо за всички карти: твоята армия (частите се преместват), твоите генерали, рубините и общият напредък на акаунта. Какво е отделно: локалният ресурс, локалните сгради и точките на съответното събитие. Опростено казано: силата си споделяш, но базата трябва да построиш наново на всяка карта.
С какво се различават отделните кралства
Не е просто козметика, разликите са игрови:
- Ледникът на вечната зима: мразовита карта, където се добиват дървени въглища. Враговете тук са Варварите. Обикновено това е първото чуждо кралство, към което повечето хора тръгват, и служи като загрявка, преди да продължиш нататък.
- Горящите пясъци: пустинна карта, без острови, класически континент с пясък. Тук се добива зехтин, а враговете са Арабите. Логистиката и отбраната тук имат свой собствен ритъм.
- Огнените върхове: най-късното и най-трудно съдържание. Тук се добива стъкло и ще се сблъскаш с Култисти и Дракони. Защитите при целите са по-корави, а наградите по-стойностни. Не се пъхай тук със слаб акаунт, наистина недей.
- Бурните острови: островна карта, на която всеки играч има свой собствен остров. Собствени правила и собствен кръг от награди, отново отделени от останалото.
А сега най-важното, което трябва да запомниш от цялата статия: във всяко чуждо кралство важат локални бонуси за атака и защита. Част, която върлува в Голямата империя, тук може да няма същата ефективност, и обратно, тук има части, създадени точно за съответната карта. Преди да изпратиш някъде гарнизон, провери кои от твоите части имат бонус там. Сляпото копиране на състава от дома е най-честата причина хората в чуждите кралства да хранят врага със собствената си армия. Говоря от личен опит, виж увода.
Какво реално ти носи експанзията
Причините да отидеш в чуждите кралства:
- Нови ресурси, а с тях и нови сгради и подобрения. Много силни бонуси са заключени именно зад дървените въглища, зехтина или стъклото. Без конкретния ресурс от конкретната карта просто не можеш да ги построиш.
- Собствен кръг от награди. Всяко кралство има свои цели, свое събиране на точки и свои награди. Няколко карти вървят паралелно, така че изведнъж тегли награди от няколко източника вместо от един.
- Повече обща продукция. Още замъци означават повече ресурси и по-голям капацитет за армия.
- Когато у дома е спокойно или чакаш нещо, винаги имаш какво да правиш на друга карта. Според мен хората подценяват точно това, на мен то доста ми оживи играта.
Наградите растат с това колко точки и напредък събереш. Веднага след отварянето на портата не очаквай нищо върхово, това работи постепенно. Колкото повече напредваш на картата, толкова по-добри неща се отключват. Затова има смисъл всяко отворено кралство наистина да се развива, а не просто да е отметнато, че там стои един замък.
Често питате дали да отворите Ледника с рубини по-рано
Този въпрос ми идва редовно. Моят отговор: най-често не. Да, може, но ако нямаш стабилна продукция и армия у дома, от която можеш да отделиш част, просто ще си осигуриш с няколко нива по-рано още една уста за хранене. Лично аз бих оставил рубините за нещо, което ще ти помогне у дома, а Ледника бих отворил, когато дойде естественият му ред. Не съм 100% сигурен, че това важи за всеки, много активен играч с добър алианс може и да го дръпне, но за обикновения играч изчакването е по-безопасно.
Как да стартираш експанзията и как да местиш армията
Процедура, която ще ти спести купища разочарования:
1. Не бързай. Преди да отвориш първото си чуждо кралство, имай стабилизирана Голямата империя: стабилна продукция, прилична защита на главния замък и армия, от която можеш да изпратиш част, без у дома да остане празно. Чуждата карта е още една уста за хранене.
2. Върви карта по карта. Ледникът на вечната зима е разумна първа цел, Огнените върхове остави за когато си силен. Опитът да стартираш всичко наведнъж ще те разпилее.
3. Веднага стартирай локалната продукция. В новото кралство ти трябва възможно най-скоро собствен добив на неговия ресурс, иначе в дългосрочен план няма да изкараш нищо там.
4. Съобразявай се с времето за преместване. Между някои кралства (Ледника, Огнените върхове, Бурните острови) армията пътува през пристанище и кораби, до други - през придвижване по картата, и в зависимост от разстоянието това отнема време. Не можеш да изтеглиш защита от една карта и секунда по-късно да я имаш на друга. Преди да атакуваш някъде или да се готвиш да се защитаваш, изпрати силите предварително. При мен се оказа добре да изпращам защитата доста по-рано, отколкото е необходимо, и да я оставям да почака малко.
5. Никога не оставяй замъка у дома гол. Когато изпратиш голяма част от армията си, главният замък остава мишена. Точно за това другите следят.
6. Разпределяй генералите според ситуацията. Те са общи за всички карти, така че имай ясна представа кого ще пуснеш в атака и кого в защита на коя карта.
Какво да правиш и какво ще те потопи
Какво да правиш:
- Специализирай гарнизоните според картата. Разбери кои от твоите отбранителни части имат бонус в дадено кралство и брани точно с тях. По същия начин атакувай с части, които имат превес там. Само това ще ти спести повече армия от всичко останало.
- Пести локалния ресурс. Дървените въглища, зехтинът и стъклото са твоето гориво за локалния напредък. Дръж резерв за нещото, което ще те придвижи към по-добри награди, не го харчи за първата глупост.
- Трупай точки постоянно. Редовната активност в дългосрочен план носи повече от един бесен еднократен опит.
- При трудните цели, особено на Огнените върхове, действай заедно с алианса. Съвместните акции и споделянето на това какво работи на картата са огромно предимство.
Какво да избягваш:
- Прекалено ранна експанзия. Чуждо кралство със слаба домашна карта означава две недохранени икономики вместо една силна.
- Копиране на съставите. Това, което е върхово у дома, може да е слабо на Ледника или на Огнените върхове заради локалните бонуси. Ако не следиш какво къде работи, просто храниш врага.
- Празен замък у дома. Изпращаш армията да завладява чужда карта, а у дома оставяш дупка? Това е покана за плячкосване.
- Игнориране на времето за преместване на кораби и армия. Който забрави за това, няма да успее да се защити или ще пристигне късно.
- Замък без локален добив. Мъртва инвестиция. Без собствен ресурс там няма да построиш нищо.
- Разпиляност. Две добре развити кралства са по-добри от пет занемарени. Колко имаш отворени ти и колко от тях наистина играеш?
Назад към Събития и стратегии за номади и Беримонд.