Аванпостове и ресурсни села
Тази статия отлагах най-дълго от всички, защото аванпостовете са темата, на която в началото сам най-много се опарих. Строях ги там, където имаше свободно място, не там, където имаше смисъл, и после се чудех защо постоянно горя. Затова ето какво ми се искаше да чуя тогава: щом домашният замък престане да ти стига, картата около теб престава да бъде декор и се превръща в икономика и бойно поле. Аванпостовете и ресурсните села са инструментът, с който от статичен замък правиш мрежа, която ти държи територия, сипе ресурси и най-вече те отвежда там, докъдето иначе не би стигнал. Въпросът не е как да построиш първата казарма, а как да подходиш към разширението с план — къде да се установиш, какво реално да извличаш оттам, как да го защитиш и кога точно да се откажеш. Ако алиансът те притиска да „разгърнеш икономиката“ и да се включиш във войните, чети нататък.
Най-честата грешка е да мислиш, че аванпостът е втори замък
Направо на въпроса, защото това е нещото, за което хората ме питат най-често — аванпостът не е втори замък, който вместо теб изпомпва ресурси. Основната ресурсна машина са ресурсните села, не производството в аванпоста. Който очаква да си построи предна база и от нея да потече дърво и камък като от замък, ще остане разочарован. Аз бях.
Това, което аванпостът реално ти дава, е обхват и позиция. От дома атакуваш и подкрепяш само до определено разстояние. Аванпостът те „премества“ в нова точка на картата и около него ти се отваря нов кръг обхват, така че оттам изпращаш атака и подкрепа много по-далеч, отколкото би стигнал от замъка. Второто нещо — имаш място, където можеш да строиш и където те държи собствен гарнизон. Гледай на аванпоста като на база, от която оперираш, не като на склад, който сам се пълни.
Затова според мен има смисъл да дадеш на всяка база една ясна задача. Или е икономическо гнездо, поставено сред ресурсни села, откъдето събираш ресурси за кратко, или е предна база на ръба на територията ти, от която достигаш до враговете и най-вече до атакувани съюзници. Аванпост, който се опитва да бъде и двете на изложено място, обикновено не върши нито едното, нито другото както трябва — икономически е твърде далеч от сигурност, а като фронтова позиция е твърде слаб.
Ресурсните села и как да ги използваш максимално
Ресурсните села са точки на картата, свързани с конкретен ресурс, обикновено дърво, камък и храна, а в по-високите кралства към тях се добавят луксозни стоки и други специални материали. Заемаш ги, като изпратиш войници и ги задържиш там. А сега важното, за което често се забравя — заемането на ресурсно село има времево ограничение. Не го държиш вечно като замък. Събираш от него през периода на окупацията, а след изтичането ѝ го губиш и трябва да го заемеш отново (или да презададеш събирането). Не планирай около селото нищо, което разчита на това, че гарнизонът ти ще стои там завинаги.
Това, което на мен ми проработи:
- Вземай села, които запушват твоето тясно гърло. Ако заради стените постоянно ти липсва камък, не обирай три дървени села само защото са по-близо. Намери ресурса, който реално те спъва, и иди по него.
- Заемай в кръг около един аванпост, не разпръснато из цялото кралство. По-краткото разстояние означава по-бързо придвижване на събиращите отряди и най-вече това, че успяваш да изпратиш подкрепление навреме.
- Смятай, че заетото село се вижда и е мишена. Колкото по-тлъсто е селото, толкова по-вероятно е някой да дойде за него и да ти вземе събиращата единица. По-добре няколко близки села, до които стигаш с отбрана, отколкото куп разпръснати, които не можеш да пазиш.
- Селата с луксозни стоки и специални ресурси в по-високите кралства са несравнимо по-ценни от основната тройка. Заради тях си струва да имаш преден аванпост, дори ако иначе е с по-слаба околност, защото тези стоки другаде не се събират.
Защо първият ми аванпост постоянно гореше
Кратка история. Първия си аванпост построих на първото свободно място, което намерих на картата, малко встрани от границата с активен вражески алианс. Около него имаше хубави села, така че си казах, че ще е икономическо гнездо. Само че това място беше едновременно и най-изложеното в околността, така че всеки втори ден довъоръжавах, събиращите ми единици изчезваха, а от онези села в крайна сметка не изкарах почти нищо.
Едва по-късно ми просветна, че съм нарушил точно това, което пиша няколко абзаца по-горе — исках базата да е едновременно икономическа и фронтова. Ако я бях поставил малко по-нататък, в по-спокоен район, щях да събирам спокойно. А за фронта щях да си построя отделна база с ясна задача. Затова, ако от статията запомниш само едно нещо, нека е това — преди да кликнеш на място, кажи си на глас каква трябва да е задачата на тази база.
Отбрана с фронт, крила и отбранителен командир
Тук се разбира кой играе играта и кой само е кликнал „заеми“. В GGE атаката винаги е насочена към една от трите страни на стените ти — челото, лявото или дясното крило. На това отговаря и отбраната, разделена на фронт и две крила. И в това е целият номер. Атакуващият избира една страна и гарнизона на другите две изобщо не вижда в тази битка. Ако значи разпределиш отбраната равномерно и в трите, на нито едно нямаш достатъчно и атакуващият те пробива точно там, където удари, защото срещу него стои само една трета от войниците ти.
Затова отбраната се концентрира.
- Сложи вътре свестен отбранителен командир, който пасва на типа база, и приложи бонусите му за отбрана там, където ти трябват (на фронта или на крилата). Командирът измества съотношението на силите много повече от няколко войника отгоре. Това е първото нещо, не последното.
- Съсредоточи войската там, откъдето реално идват атаките. На предна база това обикновено е страната, обърната към врага. Вътрешните крила, към които никой не тегли, можеш да оставиш по-слаби, а войниците да пресипеш там, където го отнасяш.
- Умният нападател използва инструменти — стенобойни машини и стълби за пробиване на портата и стените, мантлети и огнени кълба срещу твоята отбрана. Статична отбрана, която никога не сменяш, може да бъде разузната от шпионин и разбита все по същия начин. Сменяй разположението, за да не те има съперникът „прочетен“. Аз навремето го занемарявах и това ми струваше няколко грозни загуби.
При ресурсните села отбраната е предимно въпрос на гарнизона, който оставяш там. Не прекалявай — всеки войник в селото е войник, който ти липсва另где. Работи наслояването — в селото остави по-слаба бърза отбрана като застраховка, а основната отбранителна сила дръж готова в близкия аванпост, откъдето успяваш да я налееш в атакуваното село, преди атаката да пристигне. Всичко това работи само когато селото е наистина близо. Още една причина да държиш гнездото компактно.
Обхватът и ролята във войната на алианса
Икономиката е само половината от историята. Другата половина, по-важна във войната, е обхватът. Предният аванпост ти позволява да атакуваш врагове и най-вече да наливаш отбрана на съюзници, които иначе биха били извън обхвата ти. Във войната на алианса печели онзи, който успява бързо да насипе отбрана в атакуван член и също толкова бързо да концентрира атака върху една цел. Без предни бази участваш само в това, което е под носа ти, а останалата част от алианса не може да разчита на теб. Знаеш го — в чата лети „кой достига до XY?“ и последва тишина.
Конкретно:
- Постави поне един аванпост така, че да покрива областта, в която алиансът ти реално воюва, не просто там, където околността е най-добра за събиране. В сезон на война обхватът до фронта струва повече от няколко ресурса отгоре.
- Уговори разположението на базите с алианса. Когато аванпостовете ви са разположени така, че кръговете на обхват се припокриват, покривате с подкрепа цялото бойно поле и никой член не остава изолиран.
- Предният аванпост е и атакуващ инструмент. Съкращава времето за придвижване на атаката и ти дава място, откъдето многократно натискаш вражески цели, без всеки път да пращаш войска през половин карта.
- Следи могъществото и активността на играчите наоколо. Аванпост, поставен насред силни и активни врагове, постоянно ще ти гори и ще го довъоръжаваш повече, отколкото имаш полза от него. Понякога е по-добре база малко по-нататък, която можеш да задържиш, отколкото агресивна позиция, която не можеш да отбраниш. Виж историята ми по-горе.
Кога да разширяваш и кога по-добре да изчакаш
Разширяването не е безплатно. Всеки аванпост и всяко задържано село е още едно нещо, което трябва да снабдяваш, наблюдаваш и довъоръжаваш. Разширявай се, когато имаш капацитет за това, не просто защото ти се иска повече точки на картата.
Кога е време да се разшириш:
- Производството и складовете ти трайно не смогват на това, което строиш и набираш. Ако постоянно ти липсва един конкретен ресурс, това е ясна причина да посегнеш към села и аванпост по-близо до неговия източник.
- Алиансът отваря фронт там, докъдето от дома не достигаш. Тогава предният аванпост е инвестиция в обхват и подкрепа, не в икономика, и спокойно може да има по-слаба околност.
- Имаш стабилна отбранителна сила, която умееш да местиш навреме. Без способност бързо да защитаваш новозаетото, разширяването е просто раздаване на ресурси и точки на съперниците.
Кога по-добре изчакай:
- Домашният замък още не е доизкаран нито икономически, нито отбранително. Втора база няма да спаси слаба основа, а само ще разпръсне силите на повече места.
- Нямаш време да играеш активно. Пасивно държан аванпост и село на практика са склад с ресурси, приготвен за нападателите, защото няма да смогваш да прехвърляш отбраната.
- Би се разширил в изолация без подкрепа от алианса. Самотна предна база сред врагове е тежест, не предимство.
Не съм 100% сигурен, че това важи за всеки стил на игра, но при мен работи едно правило — по-добре по-малко бази, които образуват компактна, защитима и взаимно прикриваща се мрежа, отколкото разпръсната империя, която не можеш нито да пазиш, нито да снабдяваш.
Назад към Pokrocile.