Напреднала атака – флангове, вълни и вътрешен двор
Тази статия отлагах дълго, защото за атаката може да се пише безкрайно и пак ще срещнеш играч, който го прави съвсем различно и пак му работи. Но след години игра на Empire вече имам доста ясна представа какво разделя играча, който просто "изпраща" атака, от онзи, който умее да я построи. Не е броят на войниците. На по-високите нива вече не опира до мощта – опира до четенето на защитата, избора на фланг, разпределянето на силата във вълни и това дали си пазиш втората фаза във вътрешния двор. Ако все още хвърляш една голяма атака на случайно крило и се чудиш защо ти изяжда войски дори срещу по-слаб замък, чети нататък – и аз някога правех същото.
Първо погледни какво се крие зад стените
Ще започна с това, защото е стъпката, която повечето хора прескачат. Атаката на сляпо е лукс, който опитният играч просто не си позволява. Преди да тръгнеш, искаш да знаеш какво те чака – колко защита седи на всеки фланг и в центъра, дали защитникът е наблъскал повече фронтови войски или фланкиращи, какви отбранителни съоръжения виси по стените му и какви бонуси му държат генералът и алиансът.
Затова преди сериозна атака си струва да пратиш шпионин или малък пробен удар, който ще ти покаже разположението на защитата по фронтове. Губиш няколко войника, но купуваш информация, която може да спаси цялата ти армия. Гледай най-вече за асиметрия – почти никой няма защита разпределена равномерно, единият фланг винаги е по-тънък и точно него търсиш.
И нещо, на което сам съм се хващал – защитата не е статична. По време на алиански войни подкрепления летят насам-натам, така че шпионски доклад отпреди няколко часа може вече да не важи. Провери отново точно преди атаката. Веднъж не го направих, разчитах на сутрешния доклад, а следобед ме чакаше съвсем различно разположение. Оттогава шпионирам винаги два пъти.
Три фронта, два фланга и център с порта
Всяка цел има защита, разделена на три фронта – ляв фланг, десен фланг и център с порта. Това не е само графика, а сърцевината на цялата механика. Защитникът разпределя между тези три фронта както войските си, така и отбранителните бонуси, а твоят генерал винаги воюва само на един от тях. Войниците, които атакуват левия фланг, по никакъв начин не помагат на тези в центъра, и обратно.
От това следва първото нещо, което трябва да запомниш – не разпилявай силата си. Ако нямаш ясен план, хвърли всичко на един фланг, не по малко на трите. Атаката се решава на нивото на един фронт, не на замъка като цяло. Защитникът има ограничен брой войски и слотове, така че твоята работа е да намериш фронта, където е най-тънък, и там да удариш с всичко.
Избор на по-слабия фланг и какво седи там
Когато вече знаеш разположението, избираш фронт. По-слабият фланг не е просто този с по-малко войски, а онзи, където твоята атака се среща най-добре със защитата. Тук има значение дали защитникът е натъпкал там фронтови войски, или фланкиращи. Бонусите срещу конкретна защита идват най-вече от генерала и обсадните съоръжения, не от някакъв твърд мач-ъп камък-ножица-хартия между войските. Затова подбирай генерал и екипировка според това какво те чака на дадения фронт.
Центърът с портата е малко по-друга история. Портата обикновено е най-натоварена и през нея минава класическият път към вътрешния двор. Затова атаката по центъра изисква повече и има смисъл да се насочва обмислено, не по навик. Лично аз дълго време имах навика да удрям по портата "защото така се прави" и това ми струваше излишно много. Често е по-умно да пробиеш по-слабия фланг и така да си отвориш пространство, вместо упорито да се блъскаш в най-твърдото място.
А генерала избирай според това какви бонуси носи към дадения фронт и защита, не според това кой в момента е отпочинал. Знам, че е изкушаващо, но не го прави.
Първо изтощаване с вълни, после пробив
Вълните са сърцето на напредналата атака. Вместо един удар разделяш силата си на няколко последователни вълни. Причините са две. Първо, защитникът има ограничен отбранителен капацитет, а отбранителните съоръжения по стените се износват и намаляват в боя. Първите вълни трябва да изтощят защитата, не непременно да пробият. Второ, благодарение на вълните можеш да построиш всяка по различен начин – началната вълна я подреждаш така, че да свали отбранителните съоръжения и най-опасните защитници, а по-късните довършват вече разклатения фронт.
Практическо правило, което се доказа при мен – не строй всички вълни еднакво. В отварящите пращай по-евтини или жертвани войски, които просто разчистват пътя. Основния удар скрий във вълна, която пада върху вече омекотена защита. И си дръж резерва – атака, която се изтощи малко преди пробива, е безполезна, само си изгорил войски без резултат. Вълните на един и същ фланг се сумират под натиск, така че концентрацията във времето и в пространството е това, което чупи защитата.
Тарани, стълби и мантелети на правилния фронт
Обсадните съоръжения са това, което разделя играча, разбиращ механиката, от онзи, който просто праща месо. Съоръженията срещу стените (мантелети, кули, стълби) свалят отбранителния бонус, който стените дават на защитниците, а таранът отваря портата към вътрешния двор. Без тях атакуваш срещу пълната сила на укреплението и плащаш за това със загуби.
Ключът е в съчетаването. Съоръженията срещу стените поставяй на фланга, който чупиш, за да свалят бонуса точно там, където натискаш с войски. Таранът има смисъл само ако имаш реален план да стигнеш до вътрешния двор и да извлечеш нещо от целта. Точно като войските, и съоръженията се износват и намаляват, затова ги слагай целенасочено във вълните, където решават, не разпръснато във всяка.
И мисли за тях предварително. Обсадната екипировка се произвежда и попълва, така че преди голяма атака или алиански поход си направи запас. Няма нищо по-лошо от това по средата на кампанията да откриеш, че нямаш с какво да събориш стените – и повярвай ми, бил съм там.
Вътрешният двор е втора битка
Пробивът на фронта още не е победа. Щом веднъж минеш през портата или през пробития фланг, те чака втора фаза във вътрешния двор, където защитникът има допълнителна, често последна и концентрирана линия. Да, най-често стигаш до вътрешния двор през портата, но ако разбиеш крилото, минава се и оттам. Много атаки се чупят точно във вътрешния двор, защото атакуващият изсипва всичко по стените и вътре вече не му остава достатъчно сила.
Затова планирай вътрешния двор като отделна битка. Съзнателно остави част от ударната сила за това, което идва зад стените, не харчи абсолютно всичко за външния фронт. Генералските бонуси и войските, подходящи за вътрешния двор, дръж наум още при изграждането на вълните.
И бъди честен пред себе си. Ако от изчисленията излиза, че ще пробиеш стените, но във вътрешния двор вече няма с какво да довършиш, това е половин атака, която ти струва армия без награда. По-добре изчакай, събери подкрепления и удари веднъж истински докрай, отколкото два пъти да достигнеш портата и да се върнеш с празни ръце. Познато ли ти е усещането, когато докладът показва пробити стени, а после нула от вътрешния двор? Точно това се старая да избегна.
Въпрос, който получавам често
"Хонзо, колко вълни са идеалният брой?" Честно казано, нямам еднозначен отговор на това и не съм 100% сигурен, че изобщо съществува универсално число. Зависи какво показва шпионинът, колко съоръжения имаш на склад и колко можеш да си позволиш да пожертваш отварящи войски. Според мен е по-добре да се мисли за вълните от другата страна – първата трябва да свали съоръженията и най-опасните защитници, последната трябва да падне върху вече омекотена защита и все още да има достатъчно сила за вътрешния двор. Колко са между тях, това вече го доизкусуряваш по докладите. При мен се доказа практиката след всяка по-голяма атака да преглеждам доклада и да гледам коя вълна е свършила работа и коя е била излишна. След няколко седмици ще започнеш да го усещаш.
Назад към Pokrocile.